Нашата история - Ирландско уиски

X

ОПИТАЙТЕ НАШАТА РОДНА ГОРДОСТ

Нашето уиски е кръстено на града, в който го правим/създаваме. Започнахме да дестилираме в Тюламор през 1829 г. и все още се движим напред и нагоре. В сърцето на Ирландия няма луксозен курорт, но има дестилерия от световна класа, където правим оригинално тройно дестилирано, отлежало в три вида бъчви и бленд от три вида ирландско уиски.Освен многобройни награди нашето уиски, има толкова мек вкус, че се е превърнало в марка номер две в света.

ДА БЪДЕШ ЧАСТ ОТ МАЛКА ОБЩНОСТ Е СУПЕРСИЛА

В Тюламор всички се познават. Ако се опитате да се преструвате, че сте нещо, което не сте, можете да сте сигурни, че някой ще ви върне на земята, като ви напомни за най-лошата прическа, която сте си правили или онзи път, когато провалихте онзи футболен мач. Разбира се, че понякога се месим в работите един на друг, но винаги си пазим гърба. Познавайки себе си ни помага да станем това, което искаме да бъдем. Припомнянето на това, което има значение, ни предпазва от разсейване от това, което не е важно. Силните корени ни помагат да се целим да стигнем до небето.

Позволяваме си да мечтаем, че ако целият свят действаше повече като една малка общност, всеки можеше да е малко по-щастлив, малко по-мил и по-мотивиран в преследването на най-големите си мечти.

И така, имаме три думи за скромен съвет за всички (включително за себе си) — Be More Tullamore.

НАШИЯТ ИРЛАНДСКИ ВЪЛКОДАВ

Даниел Е. Уилямс е бил любител на кучета и с тази си страст заразява цялото семейство. Когато неговият внук Дезмънд Уилямс поема управлението, той далновидно иска да се разграничи нещо от лъскавите щитове и гербове, които обикновено се използвали от марките уиски и така избира ирландския вълкодав и поръчва оригиналната рисунка. Вълкодавът символизира духа на нашето уиски и нашия роден град. Ние сме приятелски настроени и лоялни, но когато сме на лов с цел да направим най-вкусното уиски на планетата, сме решени и неудържими.

ЗА Нас

Създадената през 1829 г. дестилерия на Tullamore D.E.W. има дълга история и безброй интересни случки за споделяне. Нашето уиски произлиза от семейство, доказало невероятната си визия и ангажираност към развитието на страстта си към уискито.

Нека ви разкажем малко повече за емблематичната ни бутилка. Много от вас сигурно я познават, но вероятно не знаят историята зад нея.

Тъламор е малък град в Ирландия с население от почти 13 000 души към днешна дата

DEW или D. E. W. са инициалите на един от най-великите дестилатори, които Ирландия някога е имала, Даниел Едмънд Уилямс.

Този човек има невероятно интересна история. Започва да работи в дестилерията като коняр на 15 години и става неин управител на 25-годишна възраст.

Успехът идва не при тези, които го желаят най-много, а при онези, които държат силно на това, с което се занимават и се чувстват длъжни да творят. Даниел Е. Уилямс

Страстта на Даниел Е. Уилямс към занаята спомага за просперитета на графство Офали и централната част на страната. Щастливи сме, че можем да споделим този негов цитат, защото знаем, че наистина го е прилагал на практика, съдейки по наследството, което е оставил след себе си. Днес го почитаме с всяка бутилка Tullamore D.E.W. Наричаме го „първият хипстър на Ирландия“. Просто вижте този мустак!

WHISKEY ИЛИ WHISKY? Защо има “e”?

Защо има „e“ в Irish whiskey? Защо няма „e“ в Scotch whisky?

Като за начало, бихме искали да Ви похвалим, че забелязахте разликата. Повечето хора се интересуват само от това, което е в бутилката, а не от това, което е върху етикета. Отговорите на тези въпроси са скрити в историята, така че трябва да се върнем назад във времето, за да разберем защо думата „уиски“ има две изписвания на английски език.

Всичко започва през 1878 г., когато в книга, озаглавена „Истините за уискито“, се споменава, че добавянето на „e“ служи за разграничаване на ирландското уиски от неговите шотландски братовчеди, които няколко пъти са хващани да продават продукта си като ирландска напитка, тъй като в очите на потребителя изглеждала по-престижна и скъпа. И е била наистина такава в златната си ера

През вековете думата(-ите) за ирландско уиски еволюира(-т) от “aqua vitae”, през “Uisce beatha”, “Uisce baugh”, “whisky” и накрая до “whiskey”.

ВОДА ИЛИ ЛЕД ГОЛЕМИЯТ ДЕБАТ

Трябва ли да добавя вода в уискито си? По-добре ли е да сложа лед? Как е по-добре да го консумирам – с вода или лед? Колко да добавя? Три бучки лед твърде много ли са? – Това са често срещани въпроси, така че не се притеснявайте, ако вие също си ги задавате. Отговорът винаги е, че зависи изцяло от вас. Съществуват някои полезни съображения, но няма правила.

Веднъж един барман казал: „Ледът за бармана е като огъня за готвача“. Ледените кубчета имат прекрасната способност да охлаждат уискито и да спомагат за бавното му разреждане, което всъщност може да подчертае вкусовите качества на напитката. Ще обърнем подробно внимание на това след малко. Ледът има също качеството да „удължава живота“ на уискито, което може да звучи странно, но се използва изненадващо често, особено ако се опитвате да вървите в крак с компания, която пие големи количества бира.

Говорейки за бира, понякога се препоръчва да бъде с по-слаб вкус и да се консумира силно охладена. Подтекстът тук е, че ако нещо е много студено, някои от вкусовете са притъпени или по-слабо изразени. В света на крафт бирата и ирландския светъл ейл често се препоръчва напитката да се консумира на стайна температура, така че човек да може да оцени вкуса ѝ.

УИСКИ И коктейли

Uisce beatha или "Водата на живота" се дестилира в Ирландия в продължение на много векове, вероятно дори от хилядолетия. Дестилирането на местно отглеждани суровини за производство на алкохол не е характерно само за Ирландия. Това е традиция по цял свят от дълги години.

От друга страна, напитката, която днес познаваме като whiskey, whisky или uisce beatha, се счита, че произлиза от Ирландия, благодарение на монасите-мисионери. Докато са полагали усилия да разпространят християнството в езическите страни от Близкия изток, са успели да предадат познанията си за производството на парфюми и есенции от локално отглеждани растения на местните жители. Така са открили, че този занаят може да произведе единствен по рода си еликсир. Затова го нарекли "Водата на живота", или Uisce beatha.

Произнасянето на термина било трудно за чужденците и затова скоро го преименували на “fuisce”, а след това на “whiskey”.

След време шотландците също се запознават с този занаят и започват да произвеждат собствена версия. Историците, посветили труда си на шотландското уиски и проследяването на неговата дестилация, веднага биха споменали влиятелния ирландец Фъргюс Бийтън, който внася производството на уиски в Шотландия при пристигането си в Килхоман на остров Айла през 1300 г.

ЕДНОМАЛЦОВО ИЛИ блендирано уиски

Преди да сравним едномалцовото с блендираното уиски, трябва да разберем по какво се различават.

Едномалцовото уиски се произвежда от 100% малцов ечемик (понякога наричан малц). Това е ечемик, който е покълнал чрез накисване във вода и по този начин благоприятства за поникването на зелен кълн от ечемиченото зърно. Процесът на растеж спира, когато се извади от водата и така се получава ечемичено зърно, което е покълнало или малцувано.

Малцът се смила и намачква чрез добавяне на гореща вода, за да се получи смес, подобна на каша, от която извличаме течността.

Получената течност е много сладка и ферментира чрез добавяне на мая, а резултатът е вид бира (известна като “wash” в дестилериите). След това я филтрираме два или три пъти , като използваме стандартни медни казани. Получената алкохолна напитка се налива в дървени бъчви (обикновено дъбови) и отлежава в тях най-малко три години преди да може да се нарече уиски.

Please rotate your device for optimal experience.